За нас

Годината 1867 бележи началото на най-старото училище в Тетевенска община. Първият учител, даскал Васил Тилов, повежда будните черновитчани към светското образование. Само три десетилетия след зародиша на светското образование в България, жителите на Черновит осъзнават необходимостта от знания и даряват имот, средства и труд, за да създадат училище, което продължава да съществува и днес.

Освобождението и войните от началото на 20-ти век не спират учебния процес. През 1925 година малката четирикласна сграда е заменена с днешната, благодарение на силното училищно настоятелство и щедрите дарения от местните жители. Те не само подпомагат строежа, но и предоставят 5 декара земя, превърнати днес в спортна площадка и училищен двор.

Жаждата за знания е голяма, но много деца живеят в отдалечени махали, на повече от 10 километра от училището. Това налага откриването на махленски училища в Платуница, Зеленика и Остриля. Учителите, дошли от различни краища на Северна България, преподават на дървени чинове с мастилници, които и днес предизвикват носталгия. В черновитските домове все още се пазят калеми и табла за писане, редом с модерни таблети и компютри.

През 1985 година училището въвежда разширено изучаване на народни инструменти. Гайди, кавали, гъдулки и тамбури огласят двора и околностите, а ентусиазирани преподаватели запознават учениците с богатството на българския фолклор. Скоро след това музикалните паралелки привличат деца от цяла Северна България, а песента им достига до национални и международни сцени.

Към 2012 година над 400 ученика са завършили музикалните паралелки, като половината продължават образованието си в средни музикални училища в Плевен, Котел и Широка лъка. Училището получава подкрепа от Музикалната академия в Пловдив, включително нотни текстове и методическа помощ от проф. Досев.

Около 70 бивши ученици днес са дипломирани музиканти и преподаватели, продължаващи традицията в училището и страната. Училищният оркестър печели награди на национални и международни конкурси, включително трето място на фестивал в Полша през 1987 година и специална награда за индивидуално изпълнение. Конкурси като „Орфеева дарба“, „Диньо Маринов“ и „Малешево пее“ носят множество призови места.

Днес нашите възпитаници са поети, художници, лекари, учители, съдии, адвокати и музиканти. Над 35% от учениците ни продължават в езикови, природоматематически гимназии и училища по изкуствата след седми клас. Училището носи с гордост името на Георги Бенковски, борец за свобода, чиято памет е жива в селото и в походите до пещерата, където се укривал.

Живеем във време, което изисква нови знания и умения. Поддържаме традициите, но гледаме напред, стремейки се да надскочим високата летва, поставена от предшествениците ни. Като средищно и защитено училище с целодневна организация, работим по два проекта и три национални програми, с ангажимент към иновации и приемственост.